* * *
Пия и плача, пуша и пиша.
Уж се усмихвам, а пък въздишам.
Какво още трябва да се направи,
та всичкото минало да се забрави?
Не съм злобна, не съм и отмъстителна,
навярно съм много, много чувствителна.
Силно обичам и се отдавам,
в отговор на същото се надявам.
Когато ме настъпят - много ме боли,
затова съм винаги обляна във сълзи.
Забравих да се радвам на слънце и природа,
забравих да гледам с усмивка небосвода.
Дори не забелязвам какъв е сезона,
скитам из града безпарична, бездомна.
На клошаря живота съвсем не е лек,
затова той не може да се чувства човек.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нели Всички права запазени
