Защо да се смея когато те няма?
Защо да съм светла чаровна и мила?
Нали това ще бъде само измама-
фалшива усмивка тъгата прикрила?
Защо да съм нежна щом ти си далече?
Нали нежността се дели между двама,
а ти си отиде и тъй ме обрече
да бъда героини в своя собствена драма.
Изтрих от душата си всичкото бяло...
Без тебе нещата изгубиха смисъл...
Безмълвно се взирам в нищото вяло...
И чакам...
САМА!
УМОРЕНА!
ВЪРНИ СЕ!!!