***

1.01.2010 г., 18:06 ч.

Поезия

635 0 1

Измъчена от това, в което се превърна,

тя понечи да се върне.

Но уви, връщане назад нямаше.

Тя бе заседнала там,

на онова място,

там между миналото и бъдещето.

Знаеше какво ще се случи.

Не искаше да се случва.

Искаше да се върне,

но не можеше.

Болеше. Тя ридаеше.

Убиваше я, бавно и мъчително.

Смъртта я преследваше,

тя бавно напредваше

и бавно умираше.

Но късно се осъзна

и сега ще умре като куче тя.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.