Jan 1, 2010, 6:06 PM

*** 

  Poetry
574 0 1

Измъчена от това, в което се превърна,

тя понечи да се върне.

Но уви, връщане назад нямаше.

Тя бе заседнала там,

на онова място,

там между миналото и бъдещето.

Знаеше какво ще се случи.

Не искаше да се случва.

Искаше да се върне,

но не можеше.

Болеше. Тя ридаеше.

Убиваше я, бавно и мъчително.

Смъртта я преследваше,

тя бавно напредваше

и бавно умираше.

Но късно се осъзна

и сега ще умре като куче тя.

© Наталия Благоева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Моля те да си смениш аватара - много е антихристки!
    Що се отнася до стиха...
    Ще говорим после.
    Но с няколко думи: има "хляб" в него!
Random works
: ??:??