***
856
0
1
Измъчена от това, в което се превърна,
тя понечи да се върне.
Но уви, връщане назад нямаше.
Тя бе заседнала там,
на онова място,
там между миналото и бъдещето.
Знаеше какво ще се случи.
Не искаше да се случва.
Искаше да се върне,
но не можеше.
Болеше. Тя ридаеше.
Убиваше я, бавно и мъчително.
Смъртта я преследваше,
тя бавно напредваше
и бавно умираше.
Но късно се осъзна
и сега ще умре като куче тя.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Наталия Благоева Все права защищены
