16.10.2004 г., 15:26

* * *

1.4K 0 1
Срещнах те съвсем случайно,
беше хубав слънчев ден,
погледите ни се преплетоха
и усмивката ти бе за мен.
Щастлива бях при тази среща,
защото пламна между нас
искра гореща.
Искра,която не угасва-
гори със силен плам,
искра на любовта прекрасна-
готова съм за теб докрай
да се раздам.
Нека любовта ни да е свята
да изпълва нашите сърца,
нека като песен на съдбата
да ни дарява само красота.
Зная аз,че ме обичаш и за мен
на всичко си готов
поради,което вярвам,че не ще угасне
нивга нашата любов!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Десислава Костадинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...