16.10.2004 г., 15:26

* * *

1.4K 0 1
Срещнах те съвсем случайно,
беше хубав слънчев ден,
погледите ни се преплетоха
и усмивката ти бе за мен.
Щастлива бях при тази среща,
защото пламна между нас
искра гореща.
Искра,която не угасва-
гори със силен плам,
искра на любовта прекрасна-
готова съм за теб докрай
да се раздам.
Нека любовта ни да е свята
да изпълва нашите сърца,
нека като песен на съдбата
да ни дарява само красота.
Зная аз,че ме обичаш и за мен
на всичко си готов
поради,което вярвам,че не ще угасне
нивга нашата любов!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Десислава Костадинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...