Oct 16, 2004, 3:26 PM

* * *

  Poetry
1.4K 0 1
Срещнах те съвсем случайно,
беше хубав слънчев ден,
погледите ни се преплетоха
и усмивката ти бе за мен.
Щастлива бях при тази среща,
защото пламна между нас
искра гореща.
Искра,която не угасва-
гори със силен плам,
искра на любовта прекрасна-
готова съм за теб докрай
да се раздам.
Нека любовта ни да е свята
да изпълва нашите сърца,
нека като песен на съдбата
да ни дарява само красота.
Зная аз,че ме обичаш и за мен
на всичко си готов
поради,което вярвам,че не ще угасне
нивга нашата любов!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Десислава Костадинова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...