* * *
Днес пак те видях в мен,
липсвах на себе си...
днес пак заживях в плен,
на мисълта за твоите дни.
Днес пак рисуваш в мен,
ранено цвете с намерени мечти.
Днес пак е сиво в мен,
докосвам те, но насън и почти.
Ти вечно цветиш моя сън
и отлъчена от себе си, бълнувам,
твоя нежен цвет, твоя хризантемен звън,
към теб, там - горе, в уморените мисли пътувам.
Дали си сама, дали сгреших,
дали усещаш как дете едно
за теб мечтае и ти пише стих,
с пепеляви криле и отново само....
при теб идва и те моли с поглед унил и тих...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Рая Борисова Всички права запазени