2.03.2007 г., 10:53

* * *

928 0 2
               ***  
  Днес пак те видях в мен,
  липсвах на себе си...
  днес пак заживях в плен,
  на мисълта за твоите дни.
   
  Днес пак рисуваш в мен,
  ранено цвете с намерени мечти.
  Днес пак е сиво в мен,
  докосвам те, но насън и почти.
      Ти вечно цветиш моя сън
  и отлъчена от себе си, бълнувам,
  твоя нежен цвет, твоя хризантемен звън,
  към теб, там - горе, в уморените мисли пътувам.
      Дали си сама, дали  сгреших,
  дали усещаш как  дете едно
  за теб мечтае и ти пише стих,
  с пепеляви криле и отново само....
  при теб идва и те моли с поглед унил и тих...
 
 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Рая Борисова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...