2 мар. 2007 г., 10:53

* * *

929 0 2
               ***  
  Днес пак те видях в мен,
  липсвах на себе си...
  днес пак заживях в плен,
  на мисълта за твоите дни.
   
  Днес пак рисуваш в мен,
  ранено цвете с намерени мечти.
  Днес пак е сиво в мен,
  докосвам те, но насън и почти.
      Ти вечно цветиш моя сън
  и отлъчена от себе си, бълнувам,
  твоя нежен цвет, твоя хризантемен звън,
  към теб, там - горе, в уморените мисли пътувам.
      Дали си сама, дали  сгреших,
  дали усещаш как  дете едно
  за теб мечтае и ти пише стих,
  с пепеляви криле и отново само....
  при теб идва и те моли с поглед унил и тих...
 
 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Рая Борисова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...