***

20.11.2009 г., 16:30 ч.

Поезия » Любовна

688 0 0

Отново в мислите си съм потънала

в тоз късен час...

През сълзи, без глас, в несвяст

се опитвам да пробудя мъничко надежда аз.

И крещя, и се боря, и неспирно тичам пак,

но не мога да открия сладостта от радостта си аз.

Робиня съм на коварството, лъжите ти,

на целия ти гняв!!!

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.