***

Nov 20, 2009, 4:30 PM

Poetry » Love

743 0 0

Отново в мислите си съм потънала
в тоз късен час...
През сълзи, без глас, в несвяст
се опитвам да пробудя мъничко надежда аз.
И крещя, и се боря, и неспирно тичам пак,
но не мога да открия сладостта от радостта си аз.
Робиня съм на коварството, лъжите ти,
на целия ти гняв!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

***

Want to read more?

Random works