Nov 20, 2009, 4:30 PM

*** 

  Poetry » Love
577 0 0

Отново в мислите си съм потънала

в тоз късен час...

През сълзи, без глас, в несвяст

се опитвам да пробудя мъничко надежда аз.

И крещя, и се боря, и неспирно тичам пак,

но не мога да открия сладостта от радостта си аз.

Робиня съм на коварството, лъжите ти,

на целия ти гняв!!!

© Самотна Душа All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??