31.03.2006 г., 10:16 ч.

* * * 

  Поезия
625 0 3
Когато дойде тя,-
викащата твърде много линейки.
Когато дойде нощта,
не мога да бъда какъвто съм.
И ме питат:
- Ти какъв си?
- Аз съм един отчужден всякакъв.
И я питам:
- Ти какво си?
- Аз съм просто една жена,художничка!
- Така ли?
- Точно така.
После идва тя и ни заварва в леглото.
И се будим от края на нощтното варварство,
и си чудим къде си намираме.
И се чудим, в крайна сметка, кои сме...
- Аз съм Ясен, а ти?
- ... нямам име.

© Ясен Крумов- Хенри Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??