11.12.2004 г., 9:08 ч.

* * * 

  Поезия
1137 0 0
Да те намразя днес не мога,
а и толкова кратък е животът.
Ще преглътна и днес гордостта си.
Ще се прибера сама в дома си.
Ще прегърна в мрака самотата
и ще се отдам до болка на тъгата.
Ще се заключа в своята крепост.
Ще призова цялата си смелост.
От този лабиринт да изляза
и новото си аз навън да покажа.
Но часовникът сега е спрял.
Вятърът снежинки е довял. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Марина Петрова Всички права запазени

Предложения
: ??:??