11.03.2008 г., 15:23

* * *

1.4K 0 2

Къде ти е, Слънчо, черното палто?

Стоиш и гледаш лудия бяг на мечтите ти по моята кожа...

Аз съм спкойна...

само твоите мисли отиват и се връщат пак...

пак по моята кожа.

Гледам как очите ти се разширяват

и тъмната им сянка пада върху моите плещи.

И ме запита:

"Кого сънуваш, кого?"

"Не зная" - чух ехото си да отговаря.

"Утре ще ти кажа кого".

А, ето ти, Слънчо, черното палто.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дари Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...