26.02.2006 г., 18:24

...

1K 0 2

Боли..и всичко в мене плаче,
боли ме,а ти вече си далече!
"Обичам те",така ми каза,
и замина някъде в безкрая..
Аз исках да те върна,но не можех!
Сълзите ми се ронеха като синци,
разкъсани от златна огърлица,
а къде отидоха нашите мечти..?
Отнесе ги със себе си в безкрая
там никога не ще те заболи
никога не ще се върнеш ти
при жената,която искаше
живота си с теб да сподели .. !!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александра Методиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...