Feb 26, 2006, 6:24 PM

...

  Poetry
1K 0 2

Боли..и всичко в мене плаче,
боли ме,а ти вече си далече!
"Обичам те",така ми каза,
и замина някъде в безкрая..
Аз исках да те върна,но не можех!
Сълзите ми се ронеха като синци,
разкъсани от златна огърлица,
а къде отидоха нашите мечти..?
Отнесе ги със себе си в безкрая
там никога не ще те заболи
никога не ще се върнеш ти
при жената,която искаше
живота си с теб да сподели .. !!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Александра Методиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....