18.02.2005 г., 21:19 ч.  

* * * 

  Поезия
1218 0 1

преследвайки илюзии в дъжда отново тичам

на истинската болка отново се обричам

това съм аз и няма да се променя

не чакай ти от мене маска да сваля

не виждам нищо хубаво в живота преебан

но пък това ме учи да се боря и да знам

стойността на всяко нещо от тук и от там

ти мислиш, че съм луд или глупак

не ме интересува... ти за мене си паляк

ти имаш всичко - пари, коли, жени

но всъщност нямаш нищо истинско нали

живееш само за единия си кеф

и се превръщаш във животно... във кенеф

получаваш всичко на готово

за това и не ти дреме

аз пък боря се отново

за да съм готов за свойто време

и не си мисли че ти завиждам

знаеш че те ненавиждам

няма нещо тука на света

за което живота си със твоя да сменя

за тебе аз съм никой, не ми дреме дори

не мога да се сравнявам с твойта власт и пари

но ако обичан от мен човек нараниш

обещавам ти - с живота си ще се простиш

научил съм се да обичам вечно и да мразя силно

това са глупости за тебе очевидно

чувствата са слабост, знам я тази мисъл

за истинските хора обаче те са смисъл

ти никога не ще ме разбереш

не ти и трябва - вярвай ми

в моя свят на болка ще умреш

тук истината лъжата не търпи

 

 

27.02.2004

© Никола Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Чудесно е! толкова истинско! показвате такъв какъвто си. показва истинския живот - на искащите да са нещо без пари, а с това, което са всъщност. много е хубаво. отново браво!
Предложения
: ??:??