18.02.2005 г., 21:19  

* * *

1.5K 0 1

преследвайки илюзии в дъжда отново тичам

на истинската болка отново се обричам

това съм аз и няма да се променя

не чакай ти от мене маска да сваля

не виждам нищо хубаво в живота преебан

но пък това ме учи да се боря и да знам

стойността на всяко нещо от тук и от там

ти мислиш, че съм луд или глупак

не ме интересува... ти за мене си паляк

ти имаш всичко - пари, коли, жени

но всъщност нямаш нищо истинско нали

живееш само за единия си кеф

и се превръщаш във животно... във кенеф

получаваш всичко на готово

за това и не ти дреме

аз пък боря се отново

за да съм готов за свойто време

и не си мисли че ти завиждам

знаеш че те ненавиждам

няма нещо тука на света

за което живота си със твоя да сменя

за тебе аз съм никой, не ми дреме дори

не мога да се сравнявам с твойта власт и пари

но ако обичан от мен човек нараниш

обещавам ти - с живота си ще се простиш

научил съм се да обичам вечно и да мразя силно

това са глупости за тебе очевидно

чувствата са слабост, знам я тази мисъл

за истинските хора обаче те са смисъл

ти никога не ще ме разбереш

не ти и трябва - вярвай ми

в моя свят на болка ще умреш

тук истината лъжата не търпи

 

 

27.02.2004

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Чудесно е! толкова истинско! показвате такъв какъвто си. показва истинския живот - на искащите да са нещо без пари, а с това, което са всъщност. много е хубаво. отново браво!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...