18.02.2005 г., 21:19  

* * *

1.5K 0 1

преследвайки илюзии в дъжда отново тичам

на истинската болка отново се обричам

това съм аз и няма да се променя

не чакай ти от мене маска да сваля

не виждам нищо хубаво в живота преебан

но пък това ме учи да се боря и да знам

стойността на всяко нещо от тук и от там

ти мислиш, че съм луд или глупак

не ме интересува... ти за мене си паляк

ти имаш всичко - пари, коли, жени

но всъщност нямаш нищо истинско нали

живееш само за единия си кеф

и се превръщаш във животно... във кенеф

получаваш всичко на готово

за това и не ти дреме

аз пък боря се отново

за да съм готов за свойто време

и не си мисли че ти завиждам

знаеш че те ненавиждам

няма нещо тука на света

за което живота си със твоя да сменя

за тебе аз съм никой, не ми дреме дори

не мога да се сравнявам с твойта власт и пари

но ако обичан от мен човек нараниш

обещавам ти - с живота си ще се простиш

научил съм се да обичам вечно и да мразя силно

това са глупости за тебе очевидно

чувствата са слабост, знам я тази мисъл

за истинските хора обаче те са смисъл

ти никога не ще ме разбереш

не ти и трябва - вярвай ми

в моя свят на болка ще умреш

тук истината лъжата не търпи

 

 

27.02.2004

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Чудесно е! толкова истинско! показвате такъв какъвто си. показва истинския живот - на искащите да са нещо без пари, а с това, което са всъщност. много е хубаво. отново браво!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...