18.02.2005 г., 21:22  

* * *

1.4K 0 1

[Quote - от друго стихотворение]

Уморено прерязвам ръцете си,

уморено кръвта ми потича,

уморено настига ме мракът,

уморено ме нейде повлича...

[End Quote]

 

 

 

 

уморено превързвам ръцете ти

уморено се моля да дишаш

уморено сърцето ти спи

колко много на мене приличаш

 

 

уморено до тебе аз сядам

уморено те гледам със жалост

уморено и пак се надявам

да спася някак, твоята младост

 

 

уморено шептя ти надежда

сам не знам от къде я намирам

уморено, отчаяно всичко изглежда

уморено пак всичко разбирам

 

 

уморено ме гледаш, очите отворил

уморено душата ти страда

уморено се питаш какво съм му сторил

защо ли пак върна ме в ада

 

 

01.03.2004

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • много е хубаво и същевременно ужасно страшно сякаш описва смъртта на някой иначе е много добро браво!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....