21.02.2005 г., 16:20 ч.

***** 

  Поезия
748 0 0
*****
( на Мама)

В молитвено мълчание отварям
ковчежето на твоите младини,
молитвените думи преповтарям,
за да се върна в миналите дни.

И двете си ръце към теб протягам,
пристъпвам бавно, мълчешком.
А после тихо ще избягам,
без укори от твоя дом.

Ти разговаряше със звездите,
окъпваше се в утринна роса.
Обветрена от нощи ветровити,
намираше пак сили в слабостта.

За мен този спомен ще е вечен.
Без залез и обратен път.
Недостижимото "далече" -
завинаги затворено в мигът.

Догарят свещите на здрача.
Поетът търси нов мотив.
За твойта тиха нежност плача,
за болката, която победих.

© Анна П Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??