Доротея (Маргарита Дянкова)
101 365
3.12.2008 г., 20:26 ч.

* * * 

  Поезия » Друга
580 0 3
 

Премрежени отблясъци,

един далечен спомен,

скътан в мида, пълна с перли,

на дъното на океана...

И снимки, пожълтели

като есенни листа,

отвличат ме от нашето

лудешки-диво време.

 

Стрелките на часовника,

закотвени в луната...

И сиви многоточия

трептят до хоризонта

в мъглата на безсънието

на една вълчица гладна...

Опитвам се да гледам

на другата страна...

 

Отпивам глътка вино,

червено като залеза

и спомням си за твойте

абаносови коси,

за начина, по който

се усмихваше и мръщеше,

целуваше, прегръщаше,

говореше, мълчеше

и начина, по който

напусна ме завинаги.

 

Но няма да навлизам

в подробности сега.

Аз трябва да избягам

извън реалността!

Аз трябва да се ровя

в дълбоки горски дебри,

докато стъпалата ми

до кръв се изранят...

да плувам във реки

със лодка от надежди,

додето тя изчезне

и аз не се удавя  

или пък да летя

сама, с крила икарови,

докато най-безславно

и аз не се убия,

защото друг живот,

предлагащ други дарове

и други тежки загуби

не мога да открия.

 

           

© Маргарита Дянкова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ви Таня и Весела за малкото на брой но добри коментари!Благодаря и за добрите оценки.
  • "И сиви многоточия

    трептят до хоризонта

    в мъглата на безсънието

    на една вълчица гладна...

    Опитвам се да гледам

    на другата страна..."

    Браво, вълчице!!!
  • Живота е зар, понякога хвърлен от друга ръка!Поздрави - много хубав стих, носещ със себе си размисли!
Предложения
: ??:??