19.10.2004 г., 20:27

* * *

1.2K 0 1
Разбудени от нежен допир
докосваме се със ръце,
в телата ни се ражда,
нежен шепот, а после вик,
и ни зове...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Маргаритка Харизанова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ами нататък? Недовършено е...Имам представа каква ти е идеята, ама не можах да я разбера точно например...А и римата някак си.....Мисля, че има нужда от преработка. Извинявам се ако съм те засегнала, ама за това са коментарите...

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...