Oct 19, 2004, 8:27 PM

* * *

  Poetry
1.2K 0 1
Разбудени от нежен допир
докосваме се със ръце,
в телата ни се ражда,
нежен шепот, а после вик,
и ни зове...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Маргаритка Харизанова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ами нататък? Недовършено е...Имам представа каква ти е идеята, ама не можах да я разбера точно например...А и римата някак си.....Мисля, че има нужда от преработка. Извинявам се ако съм те засегнала, ама за това са коментарите...

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...