30.11.2006 г., 22:32

***

1.1K 0 3

Казваш: смисъл няма, краят е отдавна предрешен,

Усмивхаш се, ала в очите пламък гасне.

Пътуваш - цялата трепериш, сякаш колос разрушен,

Плачеш – спри се, чакай светлото небе.

Гледай – там на небосвода нов се пристан мержелей,

Слушай – птичи песни, знак за пътя подновен,

Вкусвай от живот без болка и да се боиш недей,

Вярвай, заедно ще преоткрием светъл ден.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Борис Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...