Nov 30, 2006, 10:32 PM

***

  Poetry
1.1K 0 3

Казваш: смисъл няма, краят е отдавна предрешен,

Усмивхаш се, ала в очите пламък гасне.

Пътуваш - цялата трепериш, сякаш колос разрушен,

Плачеш – спри се, чакай светлото небе.

Гледай – там на небосвода нов се пристан мержелей,

Слушай – птичи песни, знак за пътя подновен,

Вкусвай от живот без болка и да се боиш недей,

Вярвай, заедно ще преоткрием светъл ден.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Борис All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...