* * *
една дари на ближен...
Ами криле?
Кое от двете да прежалиш?
Разбираш,че ръце,
до болка сключени,
крепят във полет...
Приятелските рамене
наместо устните говорят.
Свисти дъхът през зъби,
очи залива кръв.
Но щом огънеш воля,
простреляно залитнеш
или пък си отчаян,
почти си се отписал,
десница ти протяга
най-битият приятел
пръв.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светлозар Николов Всички права запазени