Oct 6, 2005, 11:02 PM

* * *

  Poetry
1.5K 0 3
Две ризи ако имаш,
една дари на ближен...
Ами криле?
Кое от двете да прежалиш?
Разбираш,че ръце,
до болка сключени,
крепят във полет...
Приятелските рамене
наместо устните говорят.
Свисти дъхът през зъби,
очи залива кръв.
Но щом огънеш воля,
простреляно залитнеш
или пък си отчаян,
почти си се отписал,
десница ти протяга
най-битият приятел
                         пръв.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Светлозар Николов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...