Oct 6, 2005, 11:02 PM

* * *

  Poetry
1.5K 0 3
Две ризи ако имаш,
една дари на ближен...
Ами криле?
Кое от двете да прежалиш?
Разбираш,че ръце,
до болка сключени,
крепят във полет...
Приятелските рамене
наместо устните говорят.
Свисти дъхът през зъби,
очи залива кръв.
Но щом огънеш воля,
простреляно залитнеш
или пък си отчаян,
почти си се отписал,
десница ти протяга
най-битият приятел
                         пръв.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Светлозар Николов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...