Oct 6, 2005, 11:02 PM

* * *

  Poetry
1.5K 0 3
Две ризи ако имаш,
една дари на ближен...
Ами криле?
Кое от двете да прежалиш?
Разбираш,че ръце,
до болка сключени,
крепят във полет...
Приятелските рамене
наместо устните говорят.
Свисти дъхът през зъби,
очи залива кръв.
Но щом огънеш воля,
простреляно залитнеш
или пък си отчаян,
почти си се отписал,
десница ти протяга
най-битият приятел
                         пръв.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Светлозар Николов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...