24.08.2004 г., 16:37

* * *

2K 0 0
В мръсно бяла стая съм
С почернели кървави петна
Сълзят стените в дълги линии
И пада на мазилката грима
Мачкам си главата безпристрастно
Липсата на нещо ми горчи
Прогонвам образите на приятели
За да засея площите със самота
Сънищата ми отново плачат
Някои черпи ме с тамян
Всичко истерично се редува
И адски липсва оня девствен срам
Заря са кървавите ми петна
Заря от най- червените
Без повод…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весел Ин Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...