24.08.2004 г., 16:37

* * *

2K 0 0
В мръсно бяла стая съм
С почернели кървави петна
Сълзят стените в дълги линии
И пада на мазилката грима
Мачкам си главата безпристрастно
Липсата на нещо ми горчи
Прогонвам образите на приятели
За да засея площите със самота
Сънищата ми отново плачат
Някои черпи ме с тамян
Всичко истерично се редува
И адски липсва оня девствен срам
Заря са кървавите ми петна
Заря от най- червените
Без повод…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весел Ин Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...