В мръсно бяла стая съм
С почернели кървави петна
Сълзят стените в дълги линии
И пада на мазилката грима
Мачкам си главата безпристрастно
Липсата на нещо ми горчи
Прогонвам образите на приятели
За да засея площите със самота
Сънищата ми отново плачат
Някои черпи ме с тамян
Всичко истерично се редува
И адски липсва оня девствен срам ...