По-близък си и от иконите

в храм изсечен под земята.

Пак мислите ми гонят те,

за да покълнат със тревата.

По-бърз от вятъра в безлуние,

по-вечен от надеждата, че още

ще пеят силно струните

в любовните ни нощи.

Далечен, непознат, обхващащ,

страхът от тебе ме влудява.

От Рая в тъмен Ад ме пращаш

да се разливам като лава.

Когато в сънищата се усмихвам

аз виждам отражението само

с което ме отхвърля и извиква

желаното ти силно рамо .