Преди да отнесеш сърцето ми,
поплачи малко поне.
Една сълза върни ми ти.
Магистралата на живота
ще те победи,
но с два живота
ще продължиш!
С моя и твоя,
с моята болка,
с моята мъка,
ще се понесеш
из мечтите си.
Преди да отнесеш сърцето ми,
върни се там,
където ме открадна.
Там, където ме излъга,
там където ме уби.
Спомни си, ако можеш,
лицето ми,
когато ме остави сам.
Почувствай, ако можеш,
мечтите ми, които ми отне.
Преди да отнесеш сърцето ми,
помоли се то да тупти за теб.
Помоли се да не те виждам.
Помоли се да не ме
ОБИКНЕШ
ПАК...
© Георги Бушев Всички права запазени