Feb 18, 2008, 1:49 PM

* * *

  Poetry » Other
1.7K 1 3

Преди да отнесеш сърцето ми,
поплачи малко поне.

Една сълза върни ми ти.

Магистралата на живота

ще те победи,

но с два живота

ще продължиш!
С моя и твоя,

с моята болка,
с моята мъка,

ще се понесеш
из мечтите си.


Преди да отнесеш сърцето ми,
върни се там,

където ме открадна.
Там, където ме излъга,

там където ме уби.

Спомни си, ако можеш,

лицето ми,
когато ме остави сам.

Почувствай, ако можеш,

мечтите ми, които ми отне.


Преди да отнесеш сърцето ми,
помоли се то да тупти за теб.
Помоли се да не те виждам.
Помоли се да не ме

ОБИКНЕШ
ПАК...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Бушев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Последният куплет звучи доста гневен...желание за отмъщение ли долавям или е нещо друго?
  • Много ми хареса!Както винаги вкарваш уникални неща !!!
  • Поздрави!!!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...