6.02.2008 г., 11:23

04.02`08 - ЧРД

882 0 2

Защо задълбавам,
на себе си не прощавам.
Там все по-дълбоко
боли, боли ме жеското.

Тъга моя, остави ме...
Твърде много ме обичаш...
Както аз обичам него...
Тъга моя, забрави ме...
Да забравя и аз него...

Недей изпива пак
живота от очите ми.
Не предизвиквай пак
дъжда от сълзите ми.

Ключ за твоите окови,
противоотрова
за твоите отрови,
искам да намеря.

Тъга моя, задушаваща,
не искам твоята любов.
Неговата ми е нужна.
Любов изпепепеляваща,
не самота душна...

В земята черна
не искам да изчезна,
водеща ме за ръка,
ти, приятелко добра.

Пусни ме! Викам! Крещя!
От теб ми омръзна.
Искам да избягам сега,
но дали ще дръзна?!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Катя Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...