16.10.2022 г., 15:32 ч.

* * * 

  Поезия » Друга
388 3 10

Толкова дълго мълча, че забравям да дишам,

крача през тъмни блата, през трънаци и киша.

Следвам те денем и нощем , вкочанена от студ,

гледам света покрай мен през очите на луд.

Мразя, проклинам, съмнявам се в себе си, Боже,

падам и ставам, на търг гордостта си заложих.

Сляпо ти вярвам, че само единствено ти си

Този, който умовете от кал ще изчисти.

 

Нека пак е светът слънчева райска градина,

през която щастливи своя път да изминем.

© Nina Sarieva Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??