Когато незабравка видиш ти,

      спомни си за моите сини очи.

     Те още търсят те в нощта,

      с една надежда да им върнеш любовта.

   Но ти не гледаш вече в очите,

  извръщаш си главата настрани.

  От тях като река текат сълзите.

 Ранено е сърцето от думите зли.

И тез сълзи по цветенцето падат,

и то увяхва от соления им дъх.

Любовните думи бяха измама.

А аз от цветето направих стрък.

Изминаха години,  от последната ни среща.

Сега се разминаваме без погледи дори.

Но болката вече я няма.

И мога да те гледам без сълзи.

Болеше много, но не се оставих тази болка да ме победи!