Когато незабравка видиш ти,
спомни си за моите сини очи.
Те още търсят те в нощта,
с една надежда да им върнеш любовта.
Но ти не гледаш вече в очите,
извръщаш си главата настрани.
От тях като река текат сълзите.
Ранено е сърцето от думите зли.
И тез сълзи по цветенцето падат,
и то увяхва от соления им дъх.
Любовните думи бяха измама.
А аз от цветето направих стрък. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up