Лист след лист,
листо след листо...
Сред листата на книгата –
листата на роза.
Няма бодли,
защото са болка –
само аромат,
червен като истина.
Лист след лист,
листо след листо...
Ти ме разгърна!
Ти ме откъсна!
Пое аромата
на същността ми
и днес
аз съм твоята истина,
а ти – моята книга.
© Antoaneta Karaivanova Pavlova Всички права запазени