19.03.2009 г., 1:29

* * *

659 0 5

 

Тъй както слънцето с лъчи разпуква

на розата цвета червен,

а вятърът със полъха разбунва

пламък, от жарта роден,

така и ти в душата ми събуждаш

любов и страст, и нежност, и копнеж...

 

Косите ми, разрошени,

                 попиват твоя аромат;

и устните, целунати,

                 дъха ти носят и шептят;

очите ми, погледнати

                 запазват образа ти в мен;

а сърцето ми, обичано,

                 за теб жадува нощ и ден.

Това съм Аз,

а всичко друго - Ти.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анахид Чальовска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...