09.10.2019
Хей, изгарям по-добре в тъмнината
не допускай до мен светлината.
Ти си отрова, която не спирам да пия.
И не знам как, и защо, но и не желая.
Знам, че всеки има приключваща история.
Между мен и теб е незатихваща хистерия.
И двамата се давим в еуфория,
човече, където свършва твоята мъка,
там започва моята, и главата ми е мътна.
Бягам и бягайки се натъквам на теб.
Натъпкваш се в сърцето ми, и в питието ми слагаш лед.
И се търся, а не се намирам,
при теб се скривам и откривам,
че ме няма, аз съм призрак и презирам
същността на тази призма,
Пречупваща мен и теб в светлина.
Казах ти, че горя по-добре в тъмнина.
Звездите падат, затвори прозорците ,
за да не припарват злостни пророците.
Хей...това..аз ли съм ?... Плачейки?
Хей...това..аз ли съм ?...
Умирайки?
Хей, прибързаността води до горчив край
и всеки път оставяш ме през май.
Когато всичко цъфти, АЗ умирам.
И къде си ти, когато всичко имам,
и къде си, когато себе си нямам ?
Слагам най-красивата си рокля
и с най-голяма воля
сядам и те чакам в хола...
Но навлизам бързо в свойта бъркотия,
крия се е все в стени се бия...
И когато пак те няма, а съм готова да се довърша...
Къде си?
И когато пак те няма, а съм сама с ножа под Дъжда...
Къде сиии?..
Но в кривото огледало,
на новото начало,
пак се срещаме - Ти и Аз.
Екстаз!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Без Име Всички права запазени
