stln (Стилиян Иванов)
12 0
6.08.2007 г., 16:21 ч.

* * * 

  Поезия
505 0 2
 

                            *  *  *


Говориме тихо, крещим след това;

виж! - как  гориме докато изгреем...

И щракнем със пръсти, излезе искра,

а ние: "звезда!". И се смеем.

Имаме нужда от съвсем малко Бог,

от птиче да кацне на пръста,

от истински дъжд, а не водоскок,

не от картини, а от изкуство.

От цялото пространство на тази Земя

и от повече време - да го пребродим.

От митичен един звяр пред нашта врата

и от повече сила, за да го преборим.

От сянката, впила се в босите ни крака:

да можем като пирамидите да се измерим,

от ръцете, очите си, от нашите тела,

за да успеем все някога да се намерим.

© Стилиян Иванов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??