* * *
* * *
Говориме тихо, крещим след това;
виж! - как гориме докато изгреем...
И щракнем със пръсти, излезе искра,
а ние: "звезда!". И се смеем.
Имаме нужда от съвсем малко Бог,
от птиче да кацне на пръста,
от истински дъжд, а не водоскок,
не от картини, а от изкуство.
От цялото пространство на тази Земя
и от повече време - да го пребродим.
От митичен един звяр пред нашта врата
и от повече сила, за да го преборим.
От сянката, впила се в босите ни крака:
да можем като пирамидите да се измерим,
от ръцете, очите си, от нашите тела,
за да успеем все някога да се намерим.© Стилиян Иванов All rights reserved.
