10.08.2011 г., 19:19

* * *

890 0 1

      Ти и аз

Ти ме повика,

но аз си тръгнах.

Ти ме последва

и аз се спрях.

Ти ме дoкосна,

аз се обърнах.

Ти ме погледна

и аз потънах.

Ти ме целуна

и аз полетях.

Ти ме прeгърна

и аз се стопих.

Аз ти повярвах,

но ти си тръгна.

Аз те чаках,

ти не се върна.

Аз дълго плаках,

ти дълго мълча.

Как се разминахме?

Що за съдба!


 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росица Малчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...