.....................................
Колко ли пъти животът суров ще ни събира и дели,
колко ли още, моя любов, толкова силно ще ни боли?
Докога, животе проклет, ще го отнемаш от мен,
колко още за него да плача всяка нощ и всеки ден?
Нека тази раздяла била е последна, та най-после
с други очи и аз света да погледна.