* * *
ЗА ТЕБЕ БЯХ СТИХ НА НЕИЗПЯТА ПЕСЕН,
ОТВОРЕНА КНИГА С ЦВЕТНИ ЛИСТА,
ПОЛЪХ НЕЖЕН НА МАЙСКА ГРАДИНА,
ЗА ТЕБЕ БЯХ ВЪЛШЕБНИ ЦВЕТЯ.
БЯХ БУЙНА ПЕНЛИВА РЕКА,
ГОРСКИ РУЧЕЙ И ТИХ НЕБОСКЛОН,
БЯХ СМЯХ НА ПРОЛЕТНИ ПТИЦИ
И СПАСИТЕЛЕН СНЕЖЕН ЗАСЛОН.
За мене ти беше капчици чиста роса,
морски пристан,
пролет, лято, есен и зима.
И мразя те, искам те...
и себе си мразя.
Прости.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Vaska Всички права запазени
