* * *

Poetry » Other

1.1K 0 1

ЗА ТЕБЕ БЯХ СТИХ НА НЕИЗПЯТА ПЕСЕН,

ОТВОРЕНА КНИГА С ЦВЕТНИ ЛИСТА,

ПОЛЪХ НЕЖЕН НА МАЙСКА ГРАДИНА,

ЗА ТЕБЕ БЯХ ВЪЛШЕБНИ ЦВЕТЯ.

БЯХ БУЙНА ПЕНЛИВА РЕКА,

ГОРСКИ РУЧЕЙ И ТИХ НЕБОСКЛОН,

БЯХ СМЯХ НА ПРОЛЕТНИ ПТИЦИ

И СПАСИТЕЛЕН СНЕЖЕН ЗАСЛОН.

За мене ти беше капчици чиста роса,

морски пристан,

пролет, лято, есен и зима.

И мразя те, искам те...

и себе си мразя.

Прости.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0