11.04.2007 г., 22:39

* * *

769 0 0
  Ти си всичко за мен,
ти си ми и нощ и ден.
Без теб сърцето ми не бие, 
а душата ми от болка вие.
За теб на всичко съм готова,
ще вкуся сладката отрова,
за теб във ада бих горяла,
сред диви вълци бих живяла.
За теб ще вляза в бурните вълни,
животът си ще дам дори.
За теб аз мисля непрестанно 
и твойто име шепна постоянно.
Нима е грях, че те желая,
дори да е, не мога да го осъзная.
От съдбата аз съм надарена,
че любовта ми с теб е споделена!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Добромира Добрева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...