Apr 11, 2007, 10:39 PM

* * *

  Poetry
768 0 0
  Ти си всичко за мен,
ти си ми и нощ и ден.
Без теб сърцето ми не бие, 
а душата ми от болка вие.
За теб на всичко съм готова,
ще вкуся сладката отрова,
за теб във ада бих горяла,
сред диви вълци бих живяла.
За теб ще вляза в бурните вълни,
животът си ще дам дори.
За теб аз мисля непрестанно 
и твойто име шепна постоянно.
Нима е грях, че те желая,
дори да е, не мога да го осъзная.
От съдбата аз съм надарена,
че любовта ми с теб е споделена!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Добромира Добрева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...