* * *
* * *
Полепнаха звезди на зазоряване
по пръстите - тръпчиво захаросани,
а устните ми цяла нощ те търсиха -
изтръпнали от сладост и докосване.
Изгубих се в доброто на ръцете ти.
Рисуваш църква някъде в очите ми.
Вината, че те търсих, е спасение
от мисълта, че всеки ден те губя.
Ще разбереш... Когато се изправим
пред смисъла на нашето прощаване,
че си вградил най-женската ми сянка
във мъжките темели на душата си.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радостина Марчева Всички права запазени
