* * *
Полепнаха звезди на зазоряване
по пръстите - тръпчиво захаросани,
а устните ми цяла нощ те търсиха -
изтръпнали от сладост и докосване.
Изгубих се в доброто на ръцете ти.
Рисуваш църква някъде в очите ми.
Вината, че те търсих, е спасение
от мисълта, че всеки ден те губя.
Ще разбереш... Когато се изправим
пред смисъла на нашето прощаване,
че си вградил най-женската ми сянка
във мъжките темели на душата си.
© Радостина Марчева All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
