* * *
Полепнаха звезди на зазоряване
по пръстите - тръпчиво захаросани,
а устните ми цяла нощ те търсиха -
изтръпнали от сладост и докосване.
Изгубих се в доброто на ръцете ти.
Рисуваш църква някъде в очите ми.
Вината, че те търсих, е спасение
от мисълта, че всеки ден те губя.
Ще разбереш... Когато се изправим
пред смисъла на нашето прощаване,
че си вградил най-женската ми сянка
във мъжките темели на душата си.
© Радостина Марчева All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
