Jun 7, 2007, 11:30 AM

* * * 

  Poetry
1137 0 14

* * *

Полепнаха звезди на зазоряване

по пръстите - тръпчиво захаросани,

а устните ми цяла нощ те търсиха -

изтръпнали от сладост и докосване.


Изгубих се в доброто на ръцете ти.

Рисуваш църква някъде в очите ми.

Вината, че те търсих, е спасение

от мисълта, че всеки ден те губя.


Ще разбереш... Когато се изправим

пред смисъла  на нашето прощаване,

че си  вградил най-женската ми сянка

във мъжките темели на душата си.

© Радостина Марчева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??