15.05.2016 г., 19:19  

***

645 0 0

Прегърна ли го в студената мрачна нощ?
Зави ли го?
Ръката му в ръката ти ли е?
Усещаш ли дъха му?
Топлината?
Чуваш ли песента на сърцето му?
Целия ухае на пролет, нали?
Каза ли му колко го обичаш?
А всъщност обичаш ли го?
По-дълбоко и чисто от мен?
Ако е така, обичай го и заради мен!
   07.05.2016г. На Г.Н.




  

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Есра Ридван Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...