* * *
1K
0
2
Без сълзи, без глас и без утеха
разраства се у мен онази скръб,
мечти разхвърляни на вси страни -
ненужни са, подправени с много кръв...
Без място, без душа и без очи
вървя през същия огромен океан,
ала нима загубила съм те -
нима оставаш пак далечен блян...
Без лице, без пръсти и без длани
брилянтни капчици солен разтвор остават,
с едно сърце и чувства неразбрани -
потъвам бавно в гъстата мъгла...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радосвета Петрова Всички права запазени
Браво! 