* * *

10.05.2009 г., 9:50 ч.

Поезия » Друга

861 0 2

Без сълзи, без глас и без утеха

разраства се у мен онази скръб,

мечти разхвърляни на вси страни -

ненужни са, подправени с много кръв...

Без място, без душа и без очи

вървя през същия огромен океан,

ала нима загубила съм те -

нима оставаш пак далечен блян...

Без лице, без пръсти и без длани

брилянтни капчици солен разтвор остават,

с едно сърце и чувства неразбрани -

потъвам бавно в гъстата мъгла...

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

dian29 (Диян Божков)

2013-08-08T12:00:01+03:00

Толкова нежно и чувствено!
liusito (Людмила Стоянова)

2009-08-07T17:18:15+03:00

Това стихче ми напомня на едно мое пак с без.. Браво!